РАЗШЀНВАМ, -аш, несв.; разшѐня, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Развеселявам някого. — Не съхни, кузум, не вехни, / ям яла близко при мене / сърцето да ми разшениш. Нар. пес., СбНУ ХХХІХ, 278. Донес ми, Янке, каваля, / с каваля да си засвира, / гоститу да си разшеня. Нар. пес., СбНУ ХLVІІ, 101. разшенвам се, разшеня се страд.
РАЗШЀНВАМ СЕ несв.; разшѐня се св., непрех. Диал. Развеселявам се. — На добър час, чедо! — изрече той [дядо Хасан] и притаена светлина споходи джунглестото му лице. — Разшени се дядо, видя ли? — прошепна брат ми Момчил. Н. Инджов, ПП, 128. Ка ги виде [овцете] млади Стоян, / сърцето му се разшени. Нар. пес., СбБрМ, 323. Тогай веле млади Стоян: „Варай мале, стара мале! / Защо ке ся ти отруеш, / да отруям моя невеста; / невеста ся пак наожде, / а майка не ся наожде.“ / Тогай майка ся разшенила, / си купи люта отрова / .. / си отру млада невеста. Нар. пес., СбБрМ, 358-359.