РАЗШЍВАМ, -аш, несв.; разшѝя, -ѝеш, мин. св. разшѝх, прич. мин. страд. разшѝт, св., прех. Разделям съшити части, премахвам шева на нещо зашито; разпарям, разпорвам. Той седеше на столчето си и бавно, но сръчно разшиваше седлото на коня на Левски. Ст. Дичев, ЗС ІІ, 696. В градина седи Йона хубавица, / на жълт гергеф шие, шие и разшива. / Дребни сълзи рони, та гергеф облива. Нар. пес., СбВСтТ, 772. разшивам се, разшия се страд.

РАЗШЍВАМ СЕ несв.; разшѝя се св., непрех. 1. За нещо зашито — разделям се на части по шева; разпарям се. На самия край на скамейката се е сгушил някакъв безцветен човек, в полуселско-полуградско облекло, цялото в кръпки, изнищено по ръбовете, като че ей сега ще се разшие и смъкне от снагата му. К. Константинов, СЧЗ, 71. А те кадъна в гюл бахча седи, / .., / шие, пошива алени мрежи. / Тя ми ги шие, тиа са разшиват. Нар. пес., СбВСтТ, 65.

2. Разг. Започвам усилено да шия. Стана рано, разши се и за един ден си уши нова пола.


Източник: Речник на българския език (онлайн)