РАЗШИРОЧА̀ВАМ, -аш, несв.; разшироча̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Остар. Разширявам. Той реши да подплаши животното: разширочи си устата. Ив. Вазов, Съч. VІІІ, 57. — При Бориса българското царство разширочи пределите си, а при наследника му Симеона, то са усили. Т. Шишков, ИБН, 181. Понеже дъждовете траяха от 15 августа докъде сред октомврия, принуден бях да стоя затворен вкъщи, и за да ся залъгвам, .., занимавах ся да разшироча избата си. П. Р. Славейков, РО (превод), 60. Оттука [от бибилиотеките] пак излазя голямата нужда на тези ученици за книги, с които да разширочат познанията си не само по различните части на науката и на света, нъ и по самите си уроци. Ч, 1872, бр. 16, 752. Тогаз той пуснал лисицата и тя изскочила през отверстието. Аристомен го разширочил с ръце, излязъл от бездната и достигнал при своите си в Еира. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 172. разширочавам се, разшироча се страд. Пътят е доста тесен, .. На много места той е подзидан откъм пропастта, .., а от друга страна са изсечени скалите, за да се разширочи. Ив. Вазов, Съч. ХV, 11.
РАЗШИРОЧА̀ВАМ СЕ несв.; разшироча̀ се св., непрех. Остар. Разширявам се. Колкото вървяхме навътре, толкоз повече пещерата се разширочаваше. Лет., 1876, 130. Неговото, .., удоволствие бе, да се сили и разхожда по чистий въздух край селото, по полето, дето като че се разширочаваха неговите свити гърди. Ил. Блъсков, ДБ, 81.