РАЗШИРОЧЀН, -а, -о, мн. -и. Остар. Прич. мин. страд. от разшироча като прил. Разширен. Внимателно стъпи на кушетката и почна да кове с тока на обувката гвоздея в стената. Мазилката се отрони, но той не се отчая, а зачука отново над разширочената дупка. М. Грубешлиева, ПИУ, 13. Крила, крила да имах! Та щях да бягам ази / от туй борбище шумно на страсти и омрази, / .. / Та щях към вас да фръкна, Родопи горделиви, / с гърди разширочени и с погледи стремливи. Ив. Вазов, Съч. ІІ, 30.