РАЗШУМО̀ЛВАМ, -аш, несв.; разшумо̀ля, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Разшумолявам. Подухне тих ветрец, разклати, разшумоли листето над глава ти. Ил. Блъсков, ПБ ІІ, 29. разшумолвам се, разшумоля се страд.
РАЗШУМО̀ЛВАМ СЕ несв.; разшумо̀ля се св., непрех. Диал. Разшумолявам се. В зори ветрец подухна, листата се разшумолили. Ил. Блъсков, Китка, 1887, кн. 5, 10. — Огън! Огън!... — Де има огън? ..? Запитали и се разшумолили събраните. Лат., 1885, кн. 9, 27.