РАЗЮЗДА̀ВАМ, -аш, несв.; разюзда̀я, -а̀еш, мин. св. разюзда̀х, св., прех. Махам, свалям юздата на животно (обикн. кон). Разюздах коня и той, усетил свободата, полетя из полето по-бърз от вятъра. разюздавам се, разюздая се страд.


Източник: Речник на българския език (онлайн)