РАЗЮ̀ЗДАН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е развратѐн, нравствено покварен в постъпките и действията си, който е с непочтено поведение. Холандският посланик Хекерен осиновил един разюздан, нахален и самоуверен французки барон.. Тоя тип започнал открито да задиря съпругата на поета — Наталия Пушкина, и да петни нейната чест. А. Каралийчев, С, 122. — Бях толкова угнетен, Борка — продължи Аспарух, — че на излизане повиках бащата на Филип, за да му говоря специално да озапти най-после похотливите наклонности на своя разюздан син, кой между впрочем е вече женен човек и чака дете. К. Калчев, СТ, 207. Ами повторното ѝ идване до парахода и влизането в кабината? — Сега той нарече в мислите си нейното поведение направо безсрамно! Разбира се, един Василев не можеше да поиска такава разюздана госпожица за съпруга. П. Спасов, ХлХ, 435.
2. В който се проявява поквареност, разврат. Няколко каменни стъпала водят надолу към потайния лабиринт на тоя вертеп и изведнъж — пред очите на посетителя се открива странна картина: едно съмнително общество от дрипави мулати и негри, от безделници и проститутки, се е отдало тук на най-разюздано веселие. Св. Минков, ДА, 60.
3. Който се проявява с много голяма скорост и сила и не може да бъде удържан, спрян, укротен; буен, стихиен, необуздан. Преди малко над града премина буря. .. Плачевно шумяха и се огъваха дърветата под разюзданата стихия. Елин Пелин, Съч. V, 30. Всяка пролет, .., Осъм става сърдит и разюздан, прелива бреговете си и с рев се спуска надолу към Дунав. В. Нешков, Н, 176. Раздрусва земята — бесният рев на ураган, .. Това е нова и непокорна стихия, свирепа, разюздана и хищна. Й. Йовков, Разк. І, 79.
4. Който е напълно освободен, като не се съобразява с никакви правила, норми и ограничения. Тесните му панталони се крепяха на найлонови тиранти, а каубойската му риза надминаваше по колорит и най-разюзданото човешко въображение. П. Незнакомов, БЧ, 38. Засвири гайдата и сякаш едвам сега започна истинската веселба, буйна, разюздана. Й. Йовков, Ж 1945, 28. Финалното престо представлява една възторжена химна на радостта и разюзданото безгрижие, в неговите най-чисти и свети проявления. К, 1926, бр. 85, 4.