РАЗЯДО̀САН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от разядосам като прил. Много, силно ядосан. Как мръщеше веждите си той и колко спокоен стоеше срещу разядосаните селяни, които викаха и махаха с ръце срещу него. Й. Йовков, ЧКГ, 143. — Не се люти, Герасиме, не се люти! — възпря Драган с ръка разядосания управител. — Изслушай най-напред човека, па после се сърди. О. Василев, ЗЗ, 90. В дъното на кръчмата седяха двама души, пиеха чай и скрито поглеждаха към разядосания кръчмар. К. Калчев, ЖП, 28. ● Обр. — О, Боже! — зе да говори: смили ся за това чедо! И недей оставя да ся погребе в разядосаните вълни. Й. Ненов, ЧГ (превод), 41.