РАЗЯДО̀СВАМ, -аш, несв.; разядо̀сам, -аш, св., прех. Правя, направям някой да се ядоса много силно. Някои от жените се засмяха, .. Това я разядоса страшно и тя кресна, колкото ѝ глас държи: — Какво се смеете, мари. Ст. Чилингиров, ХНН, 101. — Не. Не е по силите ми. .. — Ти нещо си внушаваш — рекох кротичко, .., за да не го разядосам. Р. Сугарев, СС, 151. — Пак ли са те разядосали ония? — попита глезено жена му. Д. Кисьов, Щ, 356. Тая лъжа разядоса още повече бащата. Лил., 1884, кн. 7, 18. разядосвам се, разядосам се страд.
РАЗЯДО̀СВАМ СЕ несв.; разядо̀сам се св., непрех. Обзема ме яд, силно се ядосвам. Когато обади вечерта на жена си, тя страшно се разядоса. Ив. Вазов, Съч. ХІ, 98. Преценката ми май се изплъзна в усмивка, защото Джем се разядоса, смъкна всичките тия парцали .. и облече своята ежедневна ловна дреха. В. Мутафчиева, СД, 295. Като се намираха в невъзможност да направят това, те се разядосват и отказват учителството на Чинтулова. УД, 14. Ка разпра крава ялова, / у кравата две телци, / .., / никъде нема по-арни. / Тогай се Стоян уйили, / уйили и разядоса. Нар. пес., СбНУ ХLІІІ, 398.