РАЗЯРЀНИЕ, мн. няма, ср. Остар. Разяряване; ярост. Е? Тогава? Ти потопи котката във вапцилката от разярение душевно. Ив. Вазов, Съч. VІІІ, 29. Усилията, дето си правяхме и двамина, за да бъдем тихи, сичко това не требуваше ли да възбуди у душята ни едно страшно разярение? Др. Цанков, ТМ (превод), 37.