РАНГО̀УТ, мн. няма, м. Мор. Съвкупност от дървени и метални съоръжения и приспособления върху палубата на плавателен съд, служещи за поставяне и опъване на платната (като мачти, реи и др.) или за разполагане на антени за радиовръзка и радиолокация, на сигнализационни светлини, товароподемна техника и под. Морето сърдито ревеше. Вятърът пищеше в рангоута и опъваше до скъсване въжетата. Гр. Угаров, ПСЗ, 74. По обратния курс вървим срещу вълнението. Значително по-бавно се движим, .. Мисля, че по-добре ще бъде, ако продължим под щормови ветрила — по-малки са и напрежението в такелажа и рангоута — по-слабо. Изпращам Димитър да сменя ветрилата. Ас. Дремджиев, ПДМ, 46. Нима не се е случвало често водата да облее оръдията и дори рангоута, без нищичко да им стане? Б. Миндов, Л (превод) [еа]. Конструкцията на използувания рангоут е проста и бързо се сглобява и разглобява. НТМ, 1967, кн. 4, 57.
— От хол. rondhout през рус. рангоут.