РАНЖЍРАНЕ, мн. -ия, ср. Нов. Книж. Отгл. същ. от ранжирам и от ранжирам се. Проучихме ранжирането на обществените проблеми в персонален план. УУР, 2004, кн. 1-2 [еа].


Източник: Речник на българския език (онлайн)