РАНЍМ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който лесно може да получи рана (в 1 знач.), поддава се лесно на физическо нараняване. Кожата на новороденото е толкова нежна, лесно ранима и слабо защитена биологически, че трябва да се счита като отворена входна врата за микроорганизмите. Ив. Вапцаров и др., ДБ, 30.
2. Прен. За човек — който лесно може да бъде засегнат, обиден, уязвен и под. поради голямата си чувствителност или незрялост. Ранима жена. ● За душа, сърце. Чувствителността е измерение, мярка за душевна повърхнина. По-голяма чувствителност — по-пространна душа и по-ранима. Н. Антонова, Н, 105. Все по-безлюдни са пространствата помежду ни. / Все по-раними — душите ни. Ц. Бояджиев, ПД [еа].
3. Прен. За психика, чувства и под. — който лесно се засяга, наранява, накърнява. — Искам да Ви попитам защо той крещи така на децата. Не си ли помисля като как ще се отрази това на ранимата им детска психика? БВ, 2005, кн. 8 [еа]. В сонета „Пловдив“ доминира лайтмотивът за трагизма на лирическия „аз“, който извира от чувствителната, ранима душевност на един винаги отхвърлен от живота герой, безмерно страдащ от болката за несподелената, завинаги изгубена любов. БЕЛ, 2004, кн. З [еа].