РАПОРТУ̀ВАМ, -аш, несв. и св., непрех. 1. Воен. Правя рапорт (в 1 знач.), обикн. в устна форма. — Господин началник — рапортува младият човек, без да сваля ръката си, — повечето от набелязаните за арестуване лица са избягали. Д. Ангелов, ЖС, 120. Като застана по войнишки, той [Страхил] рапортува: — Другарю командир, телеграфопощенската станция е в наши ръце! .. Пощенците не оказаха съпротива. К. Ламбрев, СП, 182. Белоселският старши стражар го чакаше в кабинета му .. и подробно рапортува за това, което се беше случило. П. Вежинов, ВП, 37. Дежурен по полк беше тази нощ Слановски. На сутринта той чакаше пред портала майор Пеев, за да му рапортува. В. Нешков, Н, 304. Знам само онова, което рапортуваха двамата полицаи, когато ме доведоха тук, в участъка: бил съм пиян, неморално съм се държал, набил съм една дама, разрязал съм с джобно ножче чужда шапка. Св. Иванчев, ПШ (превод) [еа].
2. Воен. Кратко се представям пред някого, обикн. пред по-висша власт. Той удари преувеличено силно токовете си, отдаде чест и рапортува. — Господин поручик, представлява ви се заместник-командирът на втора рота. П. Вежинов, ВР, 168.
3. Разш. Докладвам, излагам състоянието на служебен проблем пред началник, висшестоящ. Той всеки ден рапортува пред началството как върви подготовката на проекта.
— От фр. rapporter през рус. рапортовать.