РА̀ПЪР м. 1. Музикант, който създава или изпълнява музика в стил рап; рападжия. Скандалният рапър [Еминем] не смята да се извинява за каквото и да било. Според него песните му не внушават лоши мисли в главите на подрастващите. Кеш, 2002, бр. 35 [еа]. Звукозаписната фирма набира талантливи рапъри.

2. Последовател на рапа; рападжия. Надявам се музиката да се хареса на хора с всякакви интереси: рапъри, рокаджии, хора, които слушат класическа музика. Дем., 2001, бр. 175 [еа].

— От англ. rapper. — Друга форма: р а̀ п е р.


Източник: Речник на българския език (онлайн)