РАСТЕНИЕВЪ̀ДСТВО, мн. няма, ср. 1. Сел.-стоп. Отрасъл от селското стопанство, който се занимава с размножаването и отглеждането на селскостопански и технически растения. Селскостопанското производство има два основни клона: растениевъдство и животновъдство. Осн. сел. стоп. VІІІ кл, 3. Полевъдството е подотрасъл на растениевъдството, който се занимава с методите на отглеждане на полските култури (зърнени, житни и бобови, фуражни и технически). Банк., 2006, бр. 8 [еа]. Растениевъдството ни трябва да се насочи към по-голямо разнообразие чрез отглеждане на екологично чиста продукция, както и чрез внедряване на нетрадиционни, но трудоемки или пък слабо застъпени култури — етеричномаслени, билки, тютюн. Дем., 2001, бр. 61 [еа]. Няма ограничения за размера на стопанството [при отпускането на кредити], както и за вида дейност: дали е в областта на животновъдството, или на растениевъдството. Кеш, 2002, бр. 10 [еа].
2. Наука, която се занимава с начините, методите, условията и др. за отглеждане на такива растения. Институт по растениевъдство. // Тази наука като учебна дисциплина, предмет във висше или в средно специално училище. Изпит по растениевъдство. Практика по растениевъдство. Учебник по растениевъдство.
3. Дейност, занятие и поминък на растениевъд. В 1872 г. Мичурин постъпва на служба в жп станция Козлов .. Тежките условия на живот не могли да сломят желанието му да посвети целия си живот на любимото си растениевъдство. РД, 1950, бр. 158, 2. Механизирано растениевъдство.