РАТАЙКЍНЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от ратайкиня. Да се оженеше тогава за Катерина — това и сега дори му изглеждаше невъзможно... Човекът инженер, пражки възпитаник — и една селска девойка, ратайкинче, нима бе в реда на нещата? А. Гуляшки, Л, 465.


Източник: Речник на българския език (онлайн)