РАТАЙКУ̀ВАМ, -аш, несв., непрех. Ратайствам. От четиринадесетата си година Боньо тръгна да ратайкува при разни чорбаджии. П. Славински, ПЗ, 80. И сега му ратайкуват четири бедняшки семейства. РД, 1950, бр. 215, 2.


Източник: Речник на българския език (онлайн)