РАТАЙКУ̀ВАНЕ ср. Отгл. същ. от ратайкувам; ратайстване. — Виждам те аз, че ти е тежичко вече да ходиш ратай, не си млад. Право, че много ти се събраха трийсет години ратайкуване. П. Славински, ПЗ, 150.
