РАТАЙЛЪ̀К, мн. няма, м. Простонар. Ратайство. Изпече Панчо добре ратайлъка. Научи се хубаво и вещо да гледа волове и всякакъв добитък, дълбоко и еднакво да оре и равно да сее. Т. Влайков, Съч. ІІ, 90. В тоя миг [Ручалото] си спомнеше и за ратайлъка, и за грохналите кошари със сламени покриви, и за чорбаджиите, дето им бе слугувал. Кр. Григоров, Н, 86. Нали бяха султанска рая — не биваше толкова да забогатяват — стигаше им ратайлъкът и овчарлъкът. К. Петканов, СВ, 194.