РАТА̀ЙЦА ж. Диал. Ратайка, ратайкиня. Ратайцата меси хляб, готви ястие, мие съдовете, мете къщата. СбНУКШ ІV 1973 [еа]. Успала ми ся ратайцата край огнището. Н. Геров, РБЯ V, 74.


Източник: Речник на българския език (онлайн)