РАТА̀ЙЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от ратай. Докато воденичарят мелеше брашно, неговото ратайче ходеше по ливадите след стадото и свиреше на агънцата с една тънка свирка. А. Каралийчев, ПС ІІ 1982 [еа]. Найда живееше в стара къща .. Лятно време момичетата ѝ работеха като ратайчета. Г. Караславов, ОХ ІІ, 319. Едно бедно ратайче работило на своя чорбаджия от сутрин до вечер цели три години. Л. Йорданова, БНПЗ [еа]. Знаеш ли, Банке, помниш ли / кога бях у вас ратайче. Нар. пес., БНТв ІІ [еа].