РА̀ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Старин. Военен, боен, боеви; бранен. Вратата се отвори и влезе един мъж в ратно облекло и с прашни чизми. Ив. Вазов, Съч. ХІV, 43. Идеха [селяците] по цели села, по общини, водени от старейшините си, избраните ратни вождове. А. Дончев, СВС, 665. Става твърде ясно онова напрягане, с което читающата публика следва ратните действия на сръбската граница. НБ, 1876, бр. 23, 91. Следующата година объема най-светлий период от военната слава на Ивана Хуняди, която унгарите наричат година на дългия ратен поход. С. Бобчев, СОИ (превод), 58. Няма труд, равен на ратния подвиг. Н. Инджов, ПП, 129. Приама чу той… „Ето я, при нас / сама че идва дивната Елена, / .. / За нея два народа са на бой, / безбройни ратни сили тука сбрали.“ П. П. Славейков, Събр. съч. VІ, 110. И сенки мярнат се в полето ратно, / и като че се лъскат щикове. К. Христов, Кр, 23.