РАТИФИКА̀ЦИЯ ж. Юрид. 1. Утвърждаване на международен договор, споразумение, конвенция от висш законодателен орган на държавната власт; ратифициране. То [Народното събрание] има, по неволя, рядкото щастие да гласува ратификацията на Ньойския мир. Ив. Вазов, Съч. ХVІІ, 137. Необходимо е още кабинетът да внесе по общия ред договора за ратификация в Народното събрание. Дем., 2002, бр. 40 [еа].
2. Документ, с който се утвърждава международен договор, споразумение, конвенция. Конвенцията на Суезкия канал и Египет е подписана и окончателните ратификации ще бъдат разменени през месец априлий. Бълг., 1902, бр. 450, 3.
— От лат. ratificatio.