РА̀ТНИЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до ратник и до ратничество. Това, което още ги [европейските сили] разделяло в мненията им, било дали е дошла оная минута, в която намесата може да стане, без да са повредят интересите на едната или на другата ратнически страни. НБ, 1876, бр. 18, 72. Атил, като поставяше най-добрата си конница в средата на ратническото си наредение и близо при оградата на полчището си с кола, имаше известно намерение да ся покуси с едно бързо и стремително нападение. Г. Кръстевич, ИБ, 380-381.