РАТОБО̀РЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Старин. Войнствен, боен. Но в същия миг от другата страна царят и испанският гранд се счепкаха и се уловиха за косите; при тоя сигнал ратоборният жар зарази и останалите. Ив. Вазов, Съч. ІХ, 38. От всяка твърдина се надигаше бодър, ратоборен вой на рогове и тръби. Д. Талев, Съч. ІХ [еа]. Царската войска не бе само голяма, но и силна, ратоборна и съвършено устроена. Б. Димитров, Я I (превод), 35. Ратоборните хора излагат често гърдите си на неприятелский удар. К. Величков и др., ЛБ (превод), 25. В боя при Троя и при грозний плен / загиналите ратоборни млади / херои, ... / те всичките се бяха стекли тук. П. П. Славейков, Събр. съч. ІV, 203.