РАТОБО̀РЕЦ, мн. -рци, м. Старин. Войн, боец, борец; ратоборник. За Радоя юнашката слава беше всичко. Той остаяше повече ратоборец, отколкото българин. Ив. Вазов, Съч. ХІV, 27. Със своето присъствие жените насърчат ратоборците. С. Бобчев, ПОС (превод), 100. Пригответе се за война, дигнете юнаците; нека излязат, нека се подигнат всички ратоборци. Библ. [еа]. Пред нас оживяват велики ратоборци, смели родолюбци, възкръсват пълни с героизъм и доблест епохи и люде, които авторът всякога противопоставя на своето време и съвременници. М. Арнаудов, ЖТИ ІV [еа].