РАФИНА̀ЦИЯ ж. Спец. Процес на пречистване на суров продукт от примеси; рафиниране. Обработката на катранените дестилати с химикали, която има за цел да подобри техните качества и да ги направи трайни и годни за употреба продукти, се нарича рафинация. Ал. Спасов, ХТГ, 110. Стоманата се получава от чугуна, като се намаляват примесите му до определен процент. Този процес се нарича рафинация. Хим. IХ кл, 1965, 86. При електролитната рафинация на оловото, цинка и медта златото пада на дъното на ваната като червено-кафява утайка заедно с други редки метали. К, 1972, кн. 7, 40. Цех за рафинация.
— От нем. Raffination.