РАФИНЍРАНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Качество на рафиниран. При жените художнички има известна плахост или рафинираност в интерпретацията на пластичната форма. Кап., 2006, бр. 34 [еа]. Най-забележителен е периодът на индийското ислямско изкуство в епохата на Великите Моголи, характерен с блясък, богатство и рафинираност. ЕнцТ [еа].


Източник: Речник на българския език (онлайн)