РАХАТЛЍЯ, ед. неизм., мн. -ѝи, прил. Разг. 1. Спокоен, безгрижен. — Или ти се не оставя учителството? Че там работата е по-рахатлия. Т. Влайков, Съч. ІІІ, 239.
2. Като същ. Спокоен, безгрижен човек. Крачеше из Народното събрание като пророк. Широко ухилен, видимо доволен, въобще — рахатлия. Дем., 2001, бр. 180 [еа].