РАХВА̀Н, мн. няма, м. Остар. Раван. Подкарал конете в рахван, натруфеният файтонджия умело ги спря пред входа на тюрмата. А. Христофоров, А, 317. Че защо стоеха в обора хранени коне и мулета, ако се не използуваха, покрити с кичени халища, обуздани с хубави юзди и зенгии, да покажат своя рахван. БР, 1930, кн. 4-5, 121. Кончето върви рахван и красиво се перче по пътя между вълнующите се ниви. К. Величков, ПССъч. VІІІ, 194. Файтонджията побърза да скочи на капрата и веднага подкара конете рахван. А. Христофоров, А, 317.
— От пер. през тур. rahvan.