РАХМЀТ м. Остар. и диал. Задгробно блаженство, задгробен покой. — Аз съм харесал някоя и друга — за ханъми ги дал Господ, хубавици — капка роса. — Остави се, беим, от тоз мерак, за рахметя на баща ти те моля, ако обичаш баща си, недей разплаква бащи и майки, недей им взема децата от къщите. Ц. Гинчев, ГК, 137.

— От ар. през тур. rahmet.


Източник: Речник на българския език (онлайн)