РАЦИОНАЛЍСТ м. 1. Филос. Привърженик на рационализма (в 1 знач.). Ще помисли човек, че това са теориите на френските рационалисти от ХVІІІ век. Ив. Шишманов, СбНУ ХІ, 707. Според рационалистите като Декарт основните вярвания произлизат от директното схващане на репрезентациите на интуицията. В. Петров, ОЕОС [еа]. Заедно с Кант и другите критически рационалисти Попър твърди, че не можем да притежаваме нещо подобно на пълно познание на реалния свят в цялото негово безкрайно богатство и красота. Т. Батулева и др., ПР [еа]. Историците на религиите последователно бяха позитивисти, емпирици, рационалисти или привърженици на историцизма, а някои от тях продължават да си бъдат такива. Л. Цанева, ОС (превод) [еа].
2. Книж. Човек, който има разумно, разсъдъчно, трезво отношение към света. Рационалист и утилитарист в гледището си върху необходимото за българите образование, Богоров е държал да се развият търговията и промишлеността у нас. М. Арнаудов, БКД, 36. Ние сме все още твърде големи рационалисти в представата си за щастие. П, 2003, бр. 34 [еа].