РАЦИОНАЛИСТЍЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Книж. Който се отнася до рационализъм; рационалистически. Неговата [на античното изкуство] жизненост и богатство се дължат на най-ценното съкровище, което ний, синовете на една рационалистична епоха — сме току-речи изгубили — мита. М. Николов, БР, 1930-1931, кн. 3, 84. Щом намери повод, .., той излага надълго и широко, в рационалистичен дух своите възгледи, нравствените си убеждения. Б. Пенев, ССЕ [еа]. Поетиката на символистите гони стилизация, символ и творческа синтеза. Явленията и нещата са само знаци на световно непрекъснато деяние, което можем да доловим не по рационалистичен път. М. Арнаудов, ЖТИ V [еа]. Рационалистичен подход.


Източник: Речник на българския език (онлайн)