РАЧЍТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Остар. Книж. Радетел. В посланието си до княза [княз Борис I], цариградският патриарх Фотий говори най-ласкаво за неговата набожност. Той го назовава „рачител на добродетел и благочестие“. Ив. Дуйчев, РС, 8. Ми, братие учители и за просвящение народа нашего рачители, ми каквото сме прияли от Бога това дарование и талантат, така должни сме да дялаеме его и да умножаваме. Люб., СбПер. п I, 28. Нека, Боже, да умра, / тъй както съм поживял: / независим, неподтисник, / на тиранин ненавистник, / на подлеца обличител, / на свободата рачител. П. Р. Славейков, Избр. пр I, 244.
— От рус. рачитель.