РАЧЍТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Остар. Книж. Усърден, грижлив. И не смогна да си намери мома слънцето. Защото всичко живо обичаше с рачителна любов — и милувките на пламнали ръце докосваха цялата вселена. Н. Райнов, БЛ, 124.

— От рус. рачительный.


Източник: Речник на българския език (онлайн)