РАЧЍТЕЛНО нареч. Остар. Книж. Старателно, усърдно, грижливо. А одеждите [епископски] бяха вързани рачително с образ от пъстра свила. Н. Райнов, ВДБ, 60. Колкото и рачително да се занимавах с гръцко четене (българското беше неизвестно), почти нищо не разбирах. Гр. Пърличев, Избр. пр [еа].