РАЯ̀ ж. и м. 1. Само ед., ж. Истор. Немюсюлманското население в земите, покорени от турците по време на Османската империя. — Какви ти са хората? Рая или правоверни? — И наши, и гяури — отвърна беят троснато. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 204. Турците се слисаха, макар и да не бяха изненадани, но те не очакваха такъв бърз и силен удар от презряната рая. Д. Талев, И, 540. Раята имала право да притежава като своя частна собственост имоти само в пределите на своето село. Ив. Унджиев, ВЛ, 21. В България и в другите земи под властта на турците била предприета акция за събиране на притежаваното от раята оръжие. Н. Ферманджиев, РХ, 11. — Издадоха се фермани уж да се спасят християните и да заживеят човешки, а пък ние сме си пак безправна рая. Д. Марчевски, ДВ, 98.
2. Остар. Отделно лице от това население. Спахиите разполагали със земите и жителите. .. Те често разполагали с живота, честта и свободата на подвластните си раи. Н. Станев, БИ [еа]. Беят и той беше позачул за такова мърдане на раите. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 26. Дошла година 1876, .. Пукването на нейната пролет, цъфването на минзухара плениха с някаква си невидима сила покорния и мирния рая. З. Стоянов, ХБ, 251. На главата си имаше [търговецът] тъмночервен фес, чийто пискюл играеше при всяко помръдване, дълъг и гъст, някак предизвикателен за един рая. Л. Стоянов, Б, 50. Веднъж той [Абу Талиб] бе казал, че приличам на сина му. Дали затова така ме покровителствуваше? Ах, как ли би говорил с мене, ако да знаеше, че името ми е Рали, че съм гяурин, презрян рая. Ст. Дичев, Р, 79.
3. Само ед., ж. Прен. Остар. Безропотен, покорен, робски народ. — Ще кажеш на княза — продължи младият, — че ние тука си оставаме рая. Г. Стоев, ЦЗ, 159. Кураж, дружина вярна, сговорна, / ние не сме веке рая покорна! Ив. Вазов, Съч. I, 22.
4. Прен. Остар. Покорен, зависим човек; слуга. — Ти си един верен рая на царят. Ив. Вазов, Р, 30. // Само ед., ж. Прен. Остар. Множество от зависими, подчинени хора. — Инспекторе, ти да стегнеш твоята рая там... учителите по селата! А. Страшимиров,, Съч. I, 182. Ние бяхме негови [на кмета] поданици — покорна и тъмна рая, .. Трябваше само да слушаме и да се подчиняваме. К. Калчев, ПИЖ, 88.
— От ар. прeз тур. râya ‘стадо’.