РВЀНИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. 1. Голямо усърдие, старание. Привържениците на касирания кандидат приеха това като плесница, дадена на тяхната чест и с двойно рвение залягаха да възтържествуват пак. Ив. Вазов, Съч. VІІI, 107. Напливът на поклонниците и набожното рвение около откритото светилище я [княгинята] умориха. Ст. Загорчинов, ЛСС, 32. Смеят се на консулите за техното излишно рвение. Хр. Ботев, ПССъч. ІІІ [еа].
2. Силно желание, стремеж. Рвението за по-чести срещи у момъкът е по-жедно, докато момата, с присъщата ней свенливост, гледа да ги отбягва. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 64. Захарий искаше да чете, искаше да напредва в знанията и в светлината .. Такова рвение добрият даскал не бе срещал през живота си. Вл. Свинтила, СЗЗ, 53.
— От рус. рвение.