РЕ, мн. няма, ср. Муз. 1. Вторият основен тон на диатоничната мажорна гама. — Ре, си, сол — тихо даде тон учителят Радуилски. Г. Белев, ПЕМ, 64. Една неделна утрин внезапно и плахо от друг прозорец се чу: до-ре-ми-фа-сол-ла. Д. Цончев, ДЕГ [еа]. Догдето / вий свирехте, аз все си мислех: ето / разкритите на музиката тайни, — / от проста гама: до, ре, фа, сол, / и някакъв диез, бекар, бемол, / а виж какви възможности безкрайни! Ем. Попдимитров, СР, 37. // В съчет. с м и н о р, м а ж о р. Основен тон, върху който е построен акорд. Първият квартет е бил № З в ре мажор. В. Йонова и др., Б (превод), 34. — Това не е ре мажор! Уверявам ви, че това е до мажор! — каза той. Зл. Стайков и др., Избр. пр І (превод) [еа]. Когато двата рояла бяха живи, .. Баба ми сядаше пред единия, леля ми пред другия, аз на едно малко столче зад баба. И се започваше: Моцарт, концерт за пиано и оркестър в ре минор, номер двадесет. Г. Данаилов, ДС [еа]. Симфония № 9 в ре минор от Бетовен.
2. Нотният знак на този тон. Започнем ли да създаваме трептения на части от общата дължина на струната, ще чуем тонове с различна височина (тях днес означаваме с италианските ноти до, ре, ми, фа и т. н.). К, 1988, кн. 9 [еа].
— Ит. re.