РЕАБСОРБЍРАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от реабсорбирам като прил. Физиол. За вещество, химичен елемент или съединение — който е повторно абсорбиран в кръвта. При намалена извънклетъчна течност бъбреците започват прогресивно да увеличават количеството на реабсорбирания бикарбонат. Г. Златарски и др., СМП [еа].


Източник: Речник на българския език (онлайн)