РЕАГЍРАНЕ, мн. -ия, ср. 1. Отгл. същ. от реагирам; реакция. Наистина горчиво се мамят онези артисти, за които съществува само публиката, които от сцената говорят само на зрителя, а не виждат партньора, за които шумните реагирания в зрителната зала са всичко. Н. Лилиев, Съч. ІІІ, 315. Времето за реагиране при цунами е нищожно малко. План за реагиране при природни бедствия. Сили за бързо реагиране. Отряд за бързо реагиране. Център за бързо реагиране.
2. Хим. Химическо взаимодействие; реакция. При реагиране на натриевия прекис с вода се отделя кислород. Хим. ІХ кл, 1950, 5.