РЕАКТЍВОСПОСО̀БЕН, -бна, -бно, мн. -бни, прил. Който притежава способност за влизане в химическа реакция, химическо взаимодействие. — Възможно ли е устойчивият метан да се превърне в реактивоспособен ацетилен? В. Цокова, ВС, 50. В първата, светлинната фаза на фотосинтезата образувалият се при разлагането на водата активен водород, преди да се свърже с въгледвуокиса, дава няколко неустойчиви, силно реактивоспособни съединения. НТМ, 1962, кн. 4, 16. ДНК определя характерната обмяна на веществата за дадена клетка, а с нейно участие се образува високо реактивоспособна рибонуклеинова киселина — РНК посредник. ВН, 1961, бр. 3155, 4.


Източник: Речник на българския език (онлайн)