РЕАКТЍВОСПОСО̀БНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Хим. Способност за влизане в химическа реакция, химическо взаимодействие. Това явление, при което атомите загубват електрони от външната си електронна обвивка и се превръщат в положително наелектризирани йони .., се нарича йонизация. Така получените йони и свободни радикали съществуват само кратък период от време — части от секундата, но са с повишена химична реактивоспособност, взаимодействуват с други атоми и молекули. Вл. Андреев, АЕ, 14. Много важно свойство на кокса е неговата реактивоспособност или способността му да реагира с въгледвуокиса. Ал. Спасов, ХТГ, 135. За изграждане на органичните съединения освен стабилност е необходима и реактивоспособност, за да може органичните съединения да участват в сложните реакции, протичащи в клетките. Биол. ІХ кл, 2005 [еа]. Те [етилените] се отличават от циклопарафините, които имат същата обща формула, по своята реактивоспособност. Хим. VІІ кл, 1950, 104.