РЕА̀КТОР м. 1. Физ. Хим. Атомен реактор. Реакторът е съоръжение, в което може да се поддържа и управлява верижна реакция на ядрените деления. Я. Якимов, Т, 438. Реактор, зареден с достатъчно ядрени саморазпадащи се материали, нагрява до много високи температури водород, който се изхвърля през соплото с особено високи скорости. К, 1974, кн. 4 [еа]. Горивен процес в реактора.
2. Хим. Съд за провеждане на химически реакции в промишлен мащаб. В химическата промишленост всички апарати, в които се извършват химични процеси — реакции, се наричат реактори. Хим. ХІ кл, 1965, 137.
3. Електр. Намотка от медни или алуминиеви проводници, която се включва в електрическа верига, за да се ограничи токът при късо съединение. Реакторът представлява бобина без металическа сърцевина с незначително активно съпротивление и голямо индуктивно съпротивление. А. Начев, ЕС, 57.
◊ Атомен (ядрен) реактор. Физ. Хим. Съоръжение за получаване на атомна енергия при контролирано протичане на верижна реакция на делене на атомните ядра на уран или плутоний под действието на неутрони. — Доколкото виждам, засега имате само един атомен реактор — започна той. П. Вежинов, ГА [еа]. Централата се състои от три основни елемента: ядрен реактор, парогенератор и турбогенератор. Я. Якимов, Т, 448. Този вид централа [двукръговата АЕЦ] има З отделения, командна зала и разпределително устройство. В първото — реакторното отделение, разположено под земята, се намира атомният реактор. Ел ХІ кл, 1965, 21.
— От рус. реактор или нем. Reaktor.