РЕАКЦИОНЀР м. 1. Полит. Привърженик на политика, която се води за запазване или възстановяване на стар обществен ред и политическо господство. В гимназията ни нямаше спокойни, равнодушни ученици. Иначе имаше всякакви: комунисти, анархисти, .., пацифисти и тук-таме по някой реакционер. Мл. Исаев, Н, 55. В Испания ще срещнете най-крайните революционери и най-страшните реакционери. Б. Шивачев, Съч. І, 26. С мен са се занимали и в партийната организация и там са ме охарактеризирали като реакционер и битово разложен. П. Незнакомов, БЧ, 74. Той [Камберов] страстно спореше с учителите комунисти, като им доказваше предимствата на безвластието, а направо и пред всички учители псуваше неколцината реакционери. А. Гуляшки, Л, 8.
2. Човек, който противодейства на развитието на новото, прогресивното. У нас никой вестник не смее да осъди тия работи, защото редакторите се боят да не бъдат причислени към реакционерите. Ив. Вазов, Съч. ХІІІ, 28. Светът върви напред, а той тъпче на едно място. И дори дърпа назад. „Иска да върне живота. Реакционер!“ — каза Илия. Г. Караславов, Избр. съч. VІ, 128. Аз мога да им държа едно слово. Да, една хубава реч, с мото „Смертию смерт поправ ..“. Ама ще кажат: Гороломов чернокапец, Гороломов реакционер. Нека. Й. Йовков, ПГ, 154. Имаме работа с група идеалисти реакционери, които се опитват да спрат прогреса, позовавайки се на някои отрицателни страни на същия този прогрес. П. Еремиева и др., БН (превод) [еа].
— От фр. réactionnaire прeз рус. рeакционeр.