РЕАЛЍСТ м. 1. Човек, който в своя живот и дейност се ръководи от разума и който разбира, преценява действителността целесъобразно, практично, обективно. Аз именно съм против това, което ти казваш — против голата принципност. Човек трябва да бъде реалист, да не гори юргана заради бълхата. Ем. Станев, ИК І и ІІ, 60. Пазвантоглу бил реалист, та не ламтял за цяла Румелия. В. Мутафчиева, КВ, 182. // Човек, който има разумно, разсъдъчно отношение към действителността, като отрича идеалното, възвишеното. Влад бе реалист. Органически не търпеше никакви илюзии и напомпани възторзи. Бл. Димитров, ПКС, 204. — О, зная! За вас човек звучи гордо!... Вие, комунистите, сте мечтатели, а ние, хората от миналото — реалисти. Д. Димов, ЖСМ, 16-17.
2. Литер. Изк. Привърженик, последовател на реализма (във 2 знач.). Страшимиров бе разнолик и в поетическото си дело: числеше се отначало към реалистите, писа след това романтични легенди и премина към символизма. М. Кремен, РЯ, 502. Художник реалист.
3. Филос. Привърженик, последовател на реализма (в 5 знач.).
— От фр. réaliste.