РЕАНИМАТОЛО̀ГИЯ ж. Мед. Теоретична дисциплина, изучаваща закономерностите при умирането и съживяването на организма, научните изводи на която се използват при реанимацията и изработването на ефективни методи за възстановяване на основни жизнени функции на организма. Как умира организмът, кои органи са подложени на най-бързо разрушаване, какви са факторите за самозащита — всичко това трябва да бъде изучено, за да може съживяването на организма да се постави на научна основа. Именно с тези проблеми се занимава една нова наука — реаниматологията. НТМ, 1967, кн. 10, 20. Възникна нова наука — науката за умирането и съживяването на организма — реаниматологията. К, 1974, кн. 2, 7.