РЕБО̀РД м. Техн. 1. Изпъкнал край или околовръстен ръб на железопътно колело, който го предпазва да излезе от релсите. Когато влакът пътува, най-долната точка от реборда (издатъка, който стърчи от вътрешната страна на колелото) на колелата на последния вагон във всеки момент: а) се движи назад; б) се движи напред; в) остава неподвижна; г) приближава се към локомотива; д) приближава се към центъра на Земята. К, 1966, кн. 8, 45.
2. Околовръстен издатък или ръб на опорните плъзгащи лагери на колянов вал. Ролките на тия лагери се направляват от ребордите (ръбовете на канала) на единия пръстен, а другият пръстен е без реборди. Ст. Михайлов и др., ГМ, 64.
— От фр. rebord ‘ръб, край’.