РЀБРЕН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е на ребро (в 1 знач.). Рибата се реже, след като филетата са очистени от кожата и ребрените кости. М. Гаврилова и др., ТПХ І и ІІ, 101. Отпред на гръдния кош, по местата, където костното ребро преминава в ребрения хрущял, се образуват надебелявания като зърната на броеница — развива се така нареченият рахитичен венец. ПН, 1934, кн. 3, 40.
2. Който се отнася до ребро (в 1 знач.). Ребреният тип дишане се среща предимно у жените, особено по време на бременност. М. Василев и др., ВБ, 37. На напречните израстъци на гръдните прешлени личат малки ставни повърхности (ребрени ямки). Ал. Гюровски, АЧ, 110.
3. Който е съставен от ребра (в З и 4 знач.); ребрест. При обикновените ребрени подове изравняването на тавана се прави чрез рабица. Х. Нисимов и др., С, 189. Ребрен радиатор.